Да започна с това...Винаги съм си мислела като дете ,че тази къща никога няма да опустее.Но това е било само една детска илюзия.Сега когато идвам в бащината ми къща на прага на вратата е пусто.Тишината е болезнена.Няма я миризмата на хората живели тук.Родителите ми отдавна не живеят тук.Дядо ми напусна този свят а баба я гледат родителите ми и леля ми.Тъжно е и е пусто.Тук съм прекарвала летата със сестра ми.Бягахме боси по поляните,катерехме се по дърветата.Беряхме череши и сливи.Бяхме Щастливи....Сега се опитвам да предам тази емоция на децата си.Красиво е там в с.Оборище.....Малко празно и тихо,но когато отворим вратата и детска глъч озвучи двора всичко си идва на мястото.

Къщата на баща ми в село Оборище