четвъртък, 3 октомври 2013 г.

На любимата ми пра баба Христина

Днес докато разглеждах старите снимки,открих една която ми е много скъпа.Пра  баба ми и аз на моята сватба ,която тя дочака,преди да си отиде тихо от този свят.Милата искаше да види поне една от пра внучките си омъжена и това бях аз ,най-голямата и пра внучка




 Отрудена жена,дала целия си живот в помощ на семейството.Изкарала целия си трудов стаж на полето,под жарките лъчи на слънцето.
От нея съм запомнила една лесна манджичка която и до днес приготявм.Пържени домати.Които тя приготвяше в калайдисан тиган и ние ядяхме направо от него топейки с големи залци уханен топъл хляб от селската фурна.